АЕЦ Белене – светло бъдеще, тъмно минало или пълен мрак
Напоследък темата за втората родна АЕЦ започна да расте обратно пропорционално на работата, която е свършена дотук. И човек, по-незапознат с нещата направо се изгубва в хаоса, гарниран в продължение на близо девет години и краят му далеч не се вижда.
Да започнем от самото начало – първият проект за централата започва с постановление на Министерския съвет още през далечната 1981 г. През 1987 г. се полагат основите, като по тогавашния план се е предвиждало да има 4 реактора тип ВВЕР-1000/В320, същите като пети и шести блок в АЕЦ Козлодуй. В периода между 1988-90 г. е изграден почти половината от 1 блок и са доставени по-голямата част от материалите.
През 1990 г. изграждането е спряно поради липса на средства, а проектът се консервира. Вторият опит за изграждане започва с решение на Министерския съвет от 20 декември 2002 г. за продължаване на работата. През февруари 2003 г. тогавшният министър на енергетиката Милко Ковечев изпраща запитвания до шест от водещите компании в света по ядрена енергетика за актуална информация по всички въпроси за бъдещата АЕЦ. С негова заповед през май същата година се сформира експертна работна група по изграждането на централата. Проучени са осем типа технологии на реактори, като изследванията и изводите са пуснати за открито обсъждане у нас и в Румъния. На 8 април 2005 г. правителството решава, че най-добрият вариант за нас е на площадката в Белене да се изградят два блока с максимална електрическа мощност по 1000 MW всеки. Агенцията за ядрено регулиране утвърждава площадката в Белене за строежа на АЕЦ през декември 2006 г. Следва получаването на сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации за леководни реактори трето поколение на 24 април 2007 г.
На 3 юли 2008 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството дава разрешение за започването на строителството, а на 3 септември същата година премиерът Станишев дава официалния старт на строителните дейности. Според тогавашните разчети строителството на 1 блок трябва да завърши за 6 и половина години, а на 2 блок – за 7 и половина години, тоест да са готови през 2013 и 2014 г. съответно. Немската компания RWE Power е избрана за стратегически партньор на НЕК на 19 декември 2008 г. след конкурс между 10 участници, а главен изпълнител на проекта е руската Атомстройекспорт, с която е подписан договор на 18 януари 2008 г. за проектиране, доставка и изграждане на централата , а главен подизпълнител е консорциумът Карсиб (Арева и Сименс). Предвидено е и участието на български подизпълнители за около 30% от дейностите по строителството. Двата реактора са от типа ВВЕР, но са от по-съвременния тип А92 (реактори трето поколение), със едно от най-високите нива на безопасност в света, а също така и по-ефективно използват горивото в сравнение с предишните от второ поколение, като с 25% по-малко гориво произвеждат 20% повече ток. На 28 октомври 2009 г. RWE се оттегля от проекта и посочва като причина неподписването на договор с фирмата изпълнител и липсата на финансова структура за проекта, като това всъщност спря работата по изграждането на централата.Така стигаме до настоящия момент, в който на 30 ноември 2010 г. беше подписан меморандум за създаването на проектна компания за АЕЦ Белене, както и още два меморандума за присъединяването на стратегически инвеститори в лицето на финландската компания “Фортум” и френската “Алтран”. От българска страна меморандумите бяха подписани от НЕК, от руска страна - от “Росатом”. Беше уточнено и че максималната крайна цена за изграждането на централата не трябва да надвишава 6,3 млрд. евро. Това е историята като факти дотук.
Сегашният цирк - ще строиме ли, ще се извиняваме ли или да друснем направо един кючек...
Покрай дългите преговори за бъдещето на централата бяха изказани много неща, но като изключим различните мнения отляво и отдясно, може да придобием някаква представа какво се случва в момента. Главните аргументи на противниците на проекта АЕЦ Белене са въпросът за безопасността и въпросът за рентабилността му. По отношение на безопасността – има много информация за двата реактора и в момента спорове за тях няма, от страна на изискванията от европейските институции също всичко е одобрено. По отношение на рентабилността обаче нещата не седят така. До момента няма подписан нито един дългосрочен договор за износ на ток от бъдещата централа, което отблъсква почти всеки потенциален инвеститор. Като добавим и факта, че инвестицията е голяма и бавно възвръщаема, се получава днешната картина. Световната практика показва също, че инвестирането в АЕЦ е възможно, само ако има стабилна подкрепа от държавата. Като цяло у нас в момента има излишък на мощност и АЕЦ Белене е възприемана като обект, който ще работи изключително за износ в условията на свободния пазар на електроенергия. Без дългосрочни перспективи за пазара това лесно може да превърне централата в скъпоструващо и нерентабилно удоволствие и то в условията на криза. Ако се върнем обаче малко назад в годините, когато се поднови реализацията на този проект, излиза, че това решение съвсем не е било нелогично, дори напротив. През периода 2002-2005 износът ни на ток за страните от региона ни се повишава значително и тенденциите са да продължи да расте. Като добавим и факта, че процентно сме доста пред съседите ни по производство и износ на ток, решението за нови мощности е съвсем оправдано предвид дългосрочните перспективи тогава. Забавянията по този проект обаче са най-големия му минус, тъй като сега условията са съвсем други. Макар и наскоро да възстановихме износа си на ток към Турция, това става без да има никакви проблеми за нашия пазар и от тази гледна точка е спорно дали АЕЦ Белене е необходима, особено при тази неясна обстановка. Другият ни по-голям клиент в региона е Гърция, но и този износ не представлява никакъв проблем за мощностите ни.
Наскоро НЕК публикува доклад, в който директно казва, че нуждите ни от електроенергия са такива, че и до 2020 г. няма да имаме нужда от нова АЕЦ. Според прогнозните оценки тогава ще имаме нужда от около 42 млрд. киловатчаса, а ще произвеждаме към 52. Очаква се също тази година да регистрираме рекорден износ на електроенергия, а към момента има също така и сключени предварителни договори за нови възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) с обща мощност около 1500 мегавата. Всичко това прави още по-несигурно бъдещето на централата, като се има предвид също, че възвръщането на вложените в нея средства при цената, за която се смята, че ще е около 6,3 млрд. евро може да стане за около 20 години. Това обаче е само при условие, че реакторите работят през повечето време на 85-90% натоварване на мощностите. При по-ниско натоварване рентабилността почва драстично да спада.  
Да си припомним обаче, че именно според НЕК през 2002-05 перспективите пред на пазара за износ на ток и вътрешното потребление щели да скочат "през 2010-12 г." - та да си зададем и въпроса доколко обективни са в НЕК при изготвянето на тези доклади? Толкова е и обективността по въпроса колко ще струва бъдещият ток от новата централа - никой "не ще" да го изчислява.
Знаеше ли се цената още преди години?
В едно изказване в началото на май 2007 г. бившият енергиен министър Румен Овчаров казва, че “Строителството на двата нови блока от по 1000 мегавата в АЕЦ "Белене" ще струва почти 4 милиарда евро. Това е цената, записана в офертата на руската „Атомстройекспорт”. 3,6-3,7 евроцента ще струва киловатчас ток, произведен от АЕЦ „Белене”. Атомната електроцентрала ще бъде с мощност 2,000 мегавата”. Това обаче веднага е подложено под съмнение от ескпертите в бранша у нас, които смятат, че когато се включи финансирането на всички допълнителни дейности като например зареждането с гориво, съхранението и извозването му до Русия, присъединяването към електропреносната мрежа, инфраструктурата и лихвите по кредитите, цената вероятно ще надхвърли 7 млрд. евро,а крайната цена на електроенергията съвсем не е ясно каква ще бъде. В наши дни оценката им изглежда съвсем точна, значи реалната стойност на строителството и тогава е била съвсем добре известна и в действителност Станишев и Овчаров едва ли са толкова изненадани, че е по-висока цената. Руснаците също няма нужда да си запушват ушите и да си затварят очите - и те са знаели, че е по-висока цената.
Макар че всъщност по-големият спор е – нужно ли е да се строи АЕЦ Белене със средства от бюджета? Както видяхме по-горе, инвеститорите за строеж на нова АЕЦ винаги търсят държавна подкрепа и когато я няма, си тръгват. Миналата година RWE си тръгна точно по тази причина – след като се наслушаха на противоречиви приказки от Борисов и Трайков, които първо казваха, че не ни било изгодно да строим централата и не желаем да влагаме държавни средства в нея, а в последствие се обърнаха на 180 градуса и казаха, че търсели инвеститори. При заявяването на целите си една държава и ръководителите и трябва да спазват поне малко последователност и да имат ясна политика,особено пък в такъв важен за страната отрасъл. В противен случай никой няма да знае какво да очаква от тях. Защото сега се оказва, че централата все пак ще се строи и главният въпрос е – защо трябваше да минем отново по по-трудния път, за стигнем отново на старта две години след като започнахме да я строим? Единствената разлика сега е,че главното финансиране ще е от руска страна, тъй като широко рекламираното участие в проекта на “Фортум” и “Алтран” всъщност ще е символично с по около 1% от общата стойност.
Но да кажем нещо и за застъпниците на ядрената енергетика, защото и по тоя въпрос се изписаха доста неща. Всъщност причината да се гледа с лошо око на АЕЦ е една-единствена и се казва Чернобил. У нас през 90-те години се надигна масова истерия от всякакви “еко” и “зелени” формации, че АЕЦ Козлодуй е едва ли не “бомба със закъснител” и само чака някой да му подпали фитила. Стигна се и дотам да се говорят пълни глупости от рода на “нашите чернобилски реактори”, като визираха малките блокове от 1 до 4, като разбира се се залагаше на факта, че малко хора знаят за какво става въпрос. А информация има много и е редно да се знае, защото приликите между нашите ВВЕР 440 и чернобилските РБМК са предимно в това, че и двата се казват реактор. Нашият е водно-воден реактор, чернобилския – графитен – това по отношение на средата за забавяне на реакцията. Начинът на работа и управление на двата типа реактори, както и конструкцията им са съвсем различни. Крупни аварии с такъв тип реактори като нашите никога не са се случвали, а към днешна дата те се използват в над 10 държави, включително в членове на ЕС като Словакия, Чехия, Унгария и Финландия.   
По отношение на екологията - каквото и да се говори, факт е, че АЕЦ не изпуска парникови газове, не замърсява околната среда и изобщо е едно от най-чистите производства. Не само това – отработеното гориво от централите не е отпадък, а запазва над 90% от енергията си. САЩ, Русия и Франция си го пазят съвсем целенасочено. Горивото от централите от трето поколение, каквато ще бъде и нашата, в бъдеще ще се използва като ново гориво за централите от четвърто поколение, които са планирани да “размножават” собственото си гориво, както и да използват различни ядрени горива. Колкото и да се влагат усилия и средства във ВЕИ, няма аналог засега на мощността, която предлага дори и неголяма АЕЦ, а себестойността на произвежданата електроенергия няма конкуренция сред останалите. От 2014 година влизат и още по-драконовски мерки за вредните емисии, които ще оскъпят още тока, произведен от ТЕЦ-овете. Електроенергията, произвеждана от ВЕИ, също е относително скъпа, а освен това е и по-непостоянна – не винаги е възможно да има слънце, вятър или достатъчно вода за производство. От тази гледна точка АЕЦ е най-доброто решение, когато има нужда от непрекъсващи мощности. В различните страни от ЕС политиката към АЕЦ варира от пълното им отричане при Австрия и Гърция (които обаче не им е "неудобно" да купуват ядрен ток) през Италия, затворила всичките си реактори след Чернобил, Германия и Швеция - не строят от години АИЦ, но удължават ресурса на действащите си и Словакия, Чехия, Финландия, Унгария, Румъния, Франция и други, които имат и строят нови мощности.
Едно алтернативно решение
От друга гледна точка, предвид конкретните условия у нас, доста специалисти са казвали, че е щяло да бъде доста по-евтино да се направят един или два блока до съществуващите вече в АЕЦ Козлодуй. Това съвсем не е лишено от логика, тъй като при такъв вариант щеше да се използва вече готовата инфраструктура, организация и не на последно място – квалифицираният човешки ресурс. Интересно е обаче, че такъв вариант изобщо не е обсъждан официално на правителствено ниво въпреки, че доста хора са го предлагали и обяснявали. Всъщност в исторически план до преди 7-8 години такъв вариант не е съществувал, понеже при шест работещи едновременно реактора се е смятало, че няма да има достатъчно вода дори и само за един реактор повече. Спирането на първите четири блока обаче прави възможен и варианта за разширение на базата на досегашната ни централа. По време на проектирането и строежа на АЕЦ Белене обаче (става въпрос за първия опит от 80-те години) явно се е смятало, че и двете централи ще работят по едно и също време. Вероятно и това е причината за появата на проекта в Белене.

В заключение – въпреки многото “за” и “против” АЕЦ Белене, най-вероятно централата ще бъде построена. Интересен въпрос, засега без отговор, остава желанието на руснаците да строят дори и при по-скъпа цена, дори и без ангажирането на нашата държава пряко с финансирането и подкрепата на проекта. А дори и в Русия времената на СИВ и бившия СССР са умрели. Потомците на Ленин в днешно време не си хвърлят усилията в проекти със съмнителна стойност. На този фон твърденията, че централата не си “струвала” усилията и парите, някак си не звучи логично. Със сигурност руснаците си имат нещо наум, за да се натискат толкова да строят. Със сигурност обаче, Б.Б. и Т.Т. явно не знаят какво е. А човек ако не знае нещо, е редно да попита някой знаещ. Иначе наистина може цялата работа да ни излезе крива, дебела и през г*за.

ПП. Не съм привърженик или член на нито една партия или движение. Написал съм предимно факти и малко анализи от моя страна. 
 

изглежда във всичките Ви постинги има твърде много факти, разсъждения и твърде малко хи-хи-хи-, гъди-гъди и ала-бала.

Така е, ама по такива теми е трудно да има хахо-хихи и ала-бала...иначе нищо против, където може да има нещо забавно, може...;)